С непрекъснато нарастващата популярност на нехирургичните естетични процедури, включващи инжекционни средства, по-специално ботулинов токсин тип А и дермални филъри, се наблюдава тревожна тенденция, която в англоезичния свят се нарича алиенация и в случая означава прекомерна намеса в естествените черти, като резултатът е, че лицето изглежда като извънземно.
Тук можете да проследите мнението на изтъкнатия британски пластичен хирург Стивън Харис:
Алиенизацията включва изкривявания на нормалната анатомия извън онова, което е възприето като нормални граници за индивида (фиг. 1).
Фиг. 1.: Алиенация, демонстрираща често наблюдаваните деформации, включително силно извити вежди („лисичи очи“),
свръхпроектирани, остри, изкривени скули (тип „злодей“) и линии на челюстта със заострена брадичка (тип„вещица“), разширена основа на носа (тип „аватар”) и прекомерно чип нос със заострен назален връх (тип „пикси”), несъразмерно уголемени и изпъкнали навън устни („патешки” устни) или вертикално уголемени плоски устни („руски“ устни), резултат от техника, която се прилага отвътре-навън.
Повечето човешки същества имат способността незабавно да разпознават тези деформации и да ги възприемат като отблъскващи или агресивни. Нашите дълбоко емоционални реакции могат да бъдат обяснени с еволюционни особености. Установено е, че както възрастните, така и бебетата имат предпочитание към средностатистически лица, което може да произтича от заложен у човека механизъм за обработка на видимия свят, насочен към оптимизиране на шансовете ни за оцеляване като вид[1]. Поради това изкривените лица се възприемат като заплаха за самото ни съществуване.
И все пак изглежда, че значителен брой хора (както пациенти, така и медицински специалисти) не регистрират тези деформации. Има много възможни обяснения защо те не ги виждат или в някои случаи избират да не виждат тези промени: може би им липсва художествен усет или пък страдат от основно нарушение на възприятието, част от разстройството на образа, като телесното дисморфично разстройство. Всъщност установено е, че телесното дисморфично разстройство е сравнително често сред пациентите с козметична дерматология (8%–15% от случаите), а едно малко като мащаб проучване показва, че то е дори по-разпространено сред практикуващите естетически процедури (16%)[2].
Други хора, които се поддават на влияние, като много от младите, може да подражават на своите ролеви модели, които стигат до алиенация: например знаменитости и влиятелни личности, особено в социалните медии. Социалните медии, по-специално Instagram, се превърнаха в център за редактирани или филтрирани „селфита“ и необичайни естетически резултати до степен на пропагандирането им като норма. Поради това постоянното бомбардиране с тези образи действа като форма на „промиване на мозъци“. Има описано също и състояние, наречено „отклонение на възприятието“, при което ориентирът на индивида за „нормално“ се измества и променя с всяко ново лечение[3].
Потребността да получим одобрение от другите или да бъдем част от дадена тенденция или група може да играе основна роля при това явление. Практикуващите разкрасителни процедури могат да се идентифицират с определена естетика (въпреки че може да не са съгласни с нея), за да получат одобрението на колегите си и да станат част от тяхната „група“: този процес на „групова естетика” е доста разпространен.
По отношение на медицинските специалисти, практикуващи естетически процедури, някои от следните фактори изглеждат често срещани: липса на артистичност, превратно схващане за нормалната анатомия, както и алчност, която е част от по-голямата картина, включваща производителите на продуктите за процедурите. Следователно изглежда, че процесът на алиенация е сложен и се определя от много фактори. Едва сега започваме да разбираме истинската степен на физическите щети и психологическото въздействие върху нашите пациенти и как това се отразява върху нас като практикуващи такива процедури, а и върху нашия бранш като цяло.
Като медицински специалисти ние сме длъжни първо да се погрижим да не навредим; следователно, наш дълг е да сложим край на алиенацията и да се върнем към здравословната практика на естетичната медицина, която залага на естествено изглеждащи резултати (нормализиране). За да направим това, трябва да анализираме всяка от основните причини за алиенацията и след това да ги елиминираме една по една.
(* статията е любезно предоставена за превод от д-р Стивън Харис, а снимките са илюстративни и са на Естедизайн. Пълният й текс е публукуван в Plastic and Reconstructive Surgery-vulome 10, January 2022)
[1] Langlois JH, Ritter JM, Roggman LA, et al. Facial diversity and infant preferences for attractive faces. Develop Psychol. 1991; 27:79–84 и също: Valentine T, Darling S, Donnelly M. Why are average faces attractive? The effect of view and averageness on the attractiveness of female faces. Psychon Bull Rev. 2004;11:482–487.
[2] Castle DJ, Phillips KA, Dufresne RG Jr. Body dysmorphic disorder and cosmetic dermatology: more than skin deep. J Cosmet Dermatol. 2004;3:99–103 и също: Harris S, Johnson N. Dysmorphic practitioners. Aesthetic Med. 2017. 11:68–70.
[3] Sola CA, Fabi SG. Perception Drift. Dermatol Surg. 2019;45:1747–1748.
Комментарии